Търсенето на нова работа все по-често преминава през продължителни и разтегнати етапи: подаване на CV, първично селектиране, няколко кръга интервюта и дълги паузи между тях. Процесът, който досега отнемаше до три седмици, сега често продължава един-два месеца, а работодателите бавят окончателното си решение в търсене на „идеалния“ кандидат, посочва Николай Николов от Българската конфедерация по заетостта. По думите му нерядко отлагането създава у кандидатите впечатление, че мястото е запазено или че работодателят не възнамерява да назначава. Разговорът за възнаграждението обикновено остава за финалния етап, когато вече е ясно кой е одобрен.
На фона на вътрешната несигурност стоят и външни фактори, които стесняват пазара на труда. Политическата несигурност, липсата на държавен бюджет и забавени обществени поръчки затрудняват бизнеса, а международните кризи качват разходите. Евростат отчита, че през последното тримесечие общите разходи за труд в България са нараснали с 13,9% на годишна база — темп, значително над средното за ЕС (4,1%) и еврозоната (3,8%). Енергията, горивата, материалите и суровините повишават себестойността на работните места, което задържа реалния растеж на заплатите и кара работодателите да премислят наемането.
Недостигът на работна сила е видим и в цифри: регистрираната безработица бе около 5,4% през януари, а според Евростат през февруари тя е 3,2% — най-ниска сред страните от ЕС; броят на регистрираните безработни в бюрата по труда падна под 100 000. В същото време работодателите и служителите са предпазливи при смяна на работни места и рядко приемат предложения с увеличение от порядъка на 100–150 евро. Паралелно с това се наблюдават съкращения в сектори като аутсорсинг, IT, банки и телекоми, докато хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство търсят работници, често сезонно.
Регионалните особености също влияят. Платформата jobs.bg отчита спад на обявите с около 9% към края на февруари; изключение е производството. В Пловдив, където индустрията е силно застъпена, има свободни позиции, но средното възнаграждение остава на шесто място сред областите. При подбора в региона често се чуват заявки за работа „без договор“ или нежелание за присъствие в определени дни, което подсказва наличие на странични доходи в сивия сектор, коментира Николай Николов.
Парадоксално, силният ръст на минималната работна заплата доведе до ситуация, в която новоназначени със завършено образование понякога получават начално възнаграждение, превишаващо това на дългогодишни служители. Междувременно вносът на работна ръка се увеличава рязко: в България работят граждани от 86 държави, като най-многобройни са от Узбекистан (7018), Непал (3934), Турция (3450), Индия (2358) и Киргизстан (1691). Разрешителните за работа нарастват от 24 945 през 2023 г. до 34 720 през 2024 г. и 49 179 през 2025 г.; само в първите три месеца на 2026 г. са издадени 18 989 разрешения.
Работодателите настояват за опростяване и ускоряване на процедурите за привличане на работници от трети страни, тъй като в редица отрасли те са необходими за нормална работа. В същото време институциите и синдикалните изследвания посочват, че задържането на такива служители е проблем – над 40% от получилите разрешение за работа напускат България през първите шест месеца, търсейки възможности в по-богати европейски държави. Недостигът на умения спрямо търсенето, ниските нива на инвестиции и по-нататъшната зависимост от ръчен труд затрудняват цялостното възстановяване на пазара на труда.