По данни, цитирани от БНР, в България средно всеки човек изхвърля около 41 килограма хранителни продукти годишно. По изчисления бе установено, че това разхищение струва приблизително 300 евро на едно домакинство за година, а общите икономически загуби се оценяват на над 9 милиарда евро. Тези цифри обрисуват мащабен проблем, който има едновременно финансови и социални измерения, и поставя въпроси за начина, по който се планират покупки и потребление в ежедневието на българите.
Проблемът не е ограничен само до домакинствата — според Елеонора Йосифова от сдружение За Земята големи количества храна се изхвърлят и от заведения за хранене и от търговски вериги. От екологична гледна точка загубите са значими: ресурси, вложени в производство, транспорт и съхранение, остават неизползвани, когато продуктите попаднат в отпадъци. В резултат се отделят и допълнителни емисии, а вложените водни, енергийни и човешки ресурси не дават очакваната възвръщаемост.
Експертите и активистите предлагат практически мерки за намаляване на разхищението: пазаруване със списък, избягване на презапасяване, по-добро планиране на храненията и споделяне на излишъци с нуждаещи се. „Възможността да си позволим повече не трябва да води до безразборно изхвърляне, особено на фона на социалните неравенства“, каза Елеонора Йосифова от сдружение За Земята. Спазването на по-прости навици при пазаруване и консумация бе посочено като отправна точка за ограничаване на финансовите и екологичните щети, като промяната започва от личния избор на всеки потребител.