Жители на Пловдив все по-често споделят в социалните мрежи изображения, в които изкуствен интелект „възстановява“ вида на разрушени или занемарени сгради. Сред най-споделяните кадри са онези на „Къщата с нимфите“ на ул. „Христо Г. Данов“ и фасадата на ул. „Антим I“ №25. Постът на инж. Костадин Лучков за „Нимфите, които Пловдив забрави да събуди“ е получил близо 1 000 реакции, а възстановките, подписани от него, се разпространяват и коментират активно. Тези дигитални реконструкции се възприемат не само като технологичен експеримент, но и като форма на гражданско недоволство спрямо текущото състояние на архитектурната среда.
В публикуваните описания и визуализации авторите припомнят историческия облик на града от началото на XX век, като инж. Лучков обръща внимание на детайлите — нимфи, лъвски маски и ангелски глави, които някога са символизирали просперитет. Според публикациите сградите са оставени да се рушат поради комплекс от проблеми: множество собственици, липса на приоритет при общите елементи като покриви и тежък административен режим за паметници на културата. Тази статутна защита изисква дълги съгласувателни процедури и значителни средства за специфична реставрация, което забавя реалните интервенции.
Реакциите в мрежата включват и остри критики към местната администрация. Фотографът Георги Вачев описа отношението на общината като „СКАНДАЛНО“ и цитира липса на средства за опазване, докато парите за обществени поръчки според него отиват за „местните милионерчета“. Той публикува и идея за плащане за посетители — 10 евро за вход, която според автора би могла да генерира доход при поток от около 20 туриста на ден. Други участници в дискусията, като Мария Кокалова, посочват, че поддръжката на паметници е извън възможностите на обикновени собственици, а Таня Желева призовава за спешни реставрации, а не за реновиране. Мариана Балдева споделя носталгия и очакване за възстановен вид на сградите.
В публикациите е отбелязан и конкретен инцидент: от фасадата на ул. „Бетовен“ №7 се откърти парче и падна върху паркиран автомобил, без да има пострадали; сградата е посочена като 100% общинска собственост. Преди приблизително четири години бившият кмет Здравко Димитров е предложил сградата да бъде превърната в Музей на толерантността, но тази идея не бе реализирана. В заключение дигиталните реставрации се разглеждат като средство за визуализиране на възможно бъдеще и като обществен натиск към общината да предприеме ясни и финансирани мерки за опазване на архитектурното наследство, включително механизми като такси за строителни разрешения и стимули за собствениците.