На 21 декември 2009 г. съседи сигнализираха полицията, че не са виждали 70-годишната Дорка Тенчева от около 20 дни. При пристигане на адреса на улица „Георги Кирков“ криминалисти откриха силно разлагащо се тяло, завито с юрган. По-нататъшни огледи на 23 декември доведоха до изземване на парче тухла и дървен кол с нанизана гума, които бяха сочени като възможните оръжия. По-късно за основен заподозрян бе посочен синът на жертвата, 50-годишният тогава Иван Илиев, който бе обявен за общодържавно издирване и бе задържан на 26 април 2010 г.
Описанието на местопроизшествието и експертизите показаха тежки наранявания по тялото на жертвата. Съдебният лекар констатира счупена гръдна кост, множество лицеви травми, спукани ребра и черепно-мозъчна травма; нараняванията по лицето и гръдния кош бяха описани като смазващи. При аутопсията бе установено, че всяка от травмите сама по себе си е могла да доведе до смъртта, а пострадалата е отбранявала, поради което имаше счупена предмишница. Съдебният лекар установи и датата на смъртта като нощта на 6 срещу 7 декември 2009 г., а причината бе посочена като нанесен побой с твърд предмет.
Илиев бе задържан по случайност от столични полицаи, които го откриха в неугледно състояние край стадион „Шести септември“ в София и го отведоха в районното управление. Самият той в първите си обяснения отричаше умишлено убийство и твърдеше, че майка му го е нападнала с бастун и че е действал при самозащита: „Тя ми посегна първа с бастуна си. Удари ме, аз й го взех и я шибнах два-три пъти…“, заяви Илиев пред разследващите. В хода на разследването отпечатъците му бяха съпоставени с тези от мястото на престъплението и така бе потвърдена връзката му с инцидента.
За да се установи вменяемостта му, Илиев премина през психиатрични експертизи в клиниката „Св. Наум“. Заключението на експертите бе, че той не страда от психично разстройство и е вменяем; установено бе наличието на личностно разстройство, което бе посочено като характерова особеност, а не като психиатрично заболяване. Отделно се посочи, че неговата майка е била на лечение за параноидна шизофрения, без да се твърди фамилна обремененост, която да обясни деянието.
По време на съдебния процес прокуратурата очерта версията, че деянието е умишлено и извършено по особено жесток начин, а след смъртта на Дорка престъпникът е напуснал Хасково и се е укрил в София. В пледоарията си държавният обвинител посочи, че това е опит да се затвърди образът на душевноболен и да се избегне наказателна отговорност: „Искал е да заблуди съда, че е душевноболен и да избяга от наказателна отговорност“, беше изтъкнато от обвинението. Темида призна Иван Илиев за виновен и го осъди на 20 години лишаване от свобода; присъдата бе потвърдена от апелативните инстанции, а молба за условно предсрочно освобождаване през март 2021 г. бе отхвърлена.