Поливането на стайните растения трябва да се основава на състоянието на почвата, а не на строг график. Най-сигурният признак за необходимост от влага е самата пръст: ако саксията е значително по-лека или горният слой от около пет сантиметра е сух, растението най-вероятно има нужда от вода. Прекомерното поливане е сред най-честите причини за влошаване на здравето – при постоянно влажна почва корените гният, листата пожълтяват, а в състава могат да се появят вредители като гъбични комари. Отпуснатите листа не винаги са знак за жажда; мократа почва и липсата на кислород в кореновата зона също предизвикват увяхване.
Практиката при поливане обикновено предвижда поливане отгоре до изтичане през дренажните отвори, което осигурява достигане на влагата до по-голямата част от кореновата система. Съществуват обаче растения и почвени смеси, при които поливането отдолу е по-подходящо — в този случай саксията се поставя във вода и почвата абсорбира необходимото количество сама. Този метод се използва при видове с чувствителни листа или при структури на почвата, които се обогатяват от бавно навлизане на влага. При всяка техника важно е да се осигури добър дренаж и да се следи за равномерно овлажняване, за да не се създават зони с постоянно задържана вода.
Качеството на водата и подхранването също влияят на здравето на растенията. Най-подходяща е дъждовната вода при стайна температура; чешмяната вода често съдържа минерали, хлор или флуорид, които се натрупват в почвата и могат да навредят на чувствителни видове. Торенето не трябва да бъде при всяко поливане — препоръчително е да се използват водоразтворими торове в по-ниска от указаната концентрация и да се изчака появата на нов растеж преди подаване на торове, за да се избегне претоварване. Осветеността, температурата и въздушните течения пряко променят нуждите от вода; растенията на топло и светло се поливат по-често, а в по-хладни места интервалите се увеличават. Ако растението не се развива добре, решението понякога е промяна на мястото, а не допълнително поливане.