Актьорите Силвия Лулчева и Васил Бинев коментираха пред Нова телевизия отношенията си и професионалния си живот в празничния ден на Великден. Двамата обобщиха, че с годините са изградели споделен ритъм, който улеснява ежедневието им и общуването у дома. По думите на Бинев, споровете почти липсват: „Преминаваме направо в жестомимичен превод и почти пантомимно, защото никой не иска да упражнява дори вербално насилие към волята на другия”. Той допълни, че в семейството им „високият тон” не се използва, а Лулчева посочи, че често цари тишина заради интензивната им работа в дублажните студиа.
Двамата говориха и за границата между сценичния образ и реалния живот. Силвия Лулчева припомни реакция от публиката по време на сериала „Откраднат живот”, когато жена я попитала „Как може Силвия Лулчева да е жена на тоя затворник?”. Васил Бинев обясни, че се чувства комфортно в ролята на антагониста: „В тази роля се почувствах много удобно, много приятно. Дойде ми отвътре да измъчвам, да манипулирам хората. Лошите герои имат гръбнак, имат биография”. Техният разговор очерта как актьорската работа може да провокира силни реакции, без това да отразява личните им отношения.
В разговор за професията на озвучителя двамата подчертаха, че гласът сам по себе си не определя цялостното въздействие. Бинев заяви, че в дублажа и озвучаването важни са нюансите и посланието, а Лулчева приведе пример с Пенчо Славейков, който е заеквал, но въпреки това е бил желан събеседник. „Говоренето не е само звук, а силата на мисълта, която опаковаш в него”, каза тя. Актьорите споделиха и ежедневни наблюдения за синхроните помежду си — често се оказват в едно и също студио без предварителна договорка или дори пазаруват „симетрично”, както каза Бинев. Лулчева завърши с мисъл за празника: истинският Великден според нея са междуличностните отношения и искрените, кратки думи, които запазват човешкото в общуването.