Доцент Андреа Фернандо Де Карло е преподавател по славистика, полски език и литература в Университета L’Orientale в Неапол. Той е част от катедрата по литературни, лингвистични и сравнителни изследвания и бе гост-лектор на първата международна конференция „Тракийската цивилизация в българския и европейския културно-исторически контекст. Митът за Спартак – символ на безсмъртието“. На форума, провел се в Санта Мария Капуа Ветере — град, наследник на Древна Капуа, Де Карло представи лекцията „Спартак в поезията на Киприан Камил Норвид“. Събитието бе организирано от Университета на Неапол L’Orientale, Националния археологически музей в Санта Мария Капуа Ветере и българо-италианската фондация „Рим“, представлявана от Мирослав Стамов.
В интервю по време на конференцията Де Карло очерта как образът на Спартак е възприеман в Полша: като емблема на непоколебимост, лоялност към личните принципи и най-вече като символ на свободата срещу подчинението. Той обясни, че тази символика е дълбоко свързана с историческия опит на Полша, която бе под властта на три чужди сили в продължение на 143 години. Особено през XIX век, когато държавата липсваше на картата след разделите между Руската империя, Австро-Унгария и Прусия, образи като Спартак придобивали силна алегорична тежест. Отъждествяването на Рим с империалната Русия и сравнението на поляците с гърците или ранните християни допълнително затвърждавали тази интерпретация, докато образът на гладиатора рядко се асоциирал с професионални бойци или престъпници.
Де Карло отбеляза, че в полската поезия от XIX век мотивът на гладиатора често получава синкретични — езически и християнски — значения, най-изразено в творчеството на Киприан Камил Норвид (1821–1883). Древен Рим присъства като ключов културен източник в неговите текстове; в анализираните от Де Карло стихотворения „Изповед“ и „Спартак“ се срещат парафрази на фразата „Ave, Caesar, morituri te salutant“. Норвид описва кървавите римски циркове като проява на дълбока морална поквара, а гладиатора — като неволен, героичен и самотен участник, който осъзнава деградацията на публиката. Според изследователя този мотив служи и за разглеждане на съвременни въпроси като ролята и статута на поета през XIX век, християнското отношение към отстъпническата цивилизация и въпроса за истината.
Изводът на Де Карло е, че у Норвид гладиаторът често се превръща в образ на поета, на християнина и в някои случаи в автопортрет на самия автор. В творчеството му е трудно да се отдели явен славянски гладиаторски мотив, но ясно се очертава фигурата на християнския гладиатор. По професионална биография, Де Карло завършва чужди езици и литература в Университета в Саленто (Лече) през 2004 г. с дисертация за Болеслав Лешмян и руския символизъм и през 2010 г. защитава докторат по полска литература. От 2006 до 2010 г. е доцент в Университета в Саленто, през 2020–2021 г. преподава полски в Университета „Алдо Моро“ в Бари, а от 2011 г. е преподавател в Университета L’Orientale, където от 2021 г. е изследовател по славистика. Между 2017 и 2020 г. той бе научен сътрудник по проект, озаглавен „Митове и логос в литературата на социалистическия реализъм в Русия и Полша“.