На Великден имен ден отбелязват всички, които носят имена, свързани с корена „Велик“ — сред тях Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Велина и техните производни. Празникът е централно събитие в християнската литургична година и се свързва с Възкресението на Иисус Христос. За вярващите това е ден на семейни и църковни тържества, а именниците често приемат поздравления и гостувания от роднини и приятели в рамките на празничните дни.
Според Евангелските разкази за празника първо за възкресението научават жените мироносици, които откриват празния гроб. След това Христос се явява на Мария Магдалена и на своите ученици, носейки посланието за победа на живота над смъртта. Подготовката за Великден включва период на пост и духовно преосмисляне, който има за цел пречистване на вярата и живота; особено тежки и значими са дните от Страстната седмица, в които се припомня страданието и смъртта на Христос.
След празника следва т.нар. Светла седмица — време, в което в православната традиция се подчертава радостта от Възкресението и надеждата за духовно възкресение. Именно фактът на Възкресението е централен за християнската теология; както пише св. апостол Павел: „Ако Христос не е възкръснал, напразна е нашата вяра“, пише св. ап. Павел. Практически религиозните празнувания и богослужения през този период подчертават общностното и спасително значение на събитието.
Великден няма фиксирана календарна дата. На Първия Вселенски събор от 325 г. бе прието празникът да се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние, настъпващо след пролетното равноденствие, което прави датата подвижна и свързана лунно-соларно. По тази причина Великден съвпада или е близо до еврейския празник Песах, който напомня изхода на еврейския народ от Египет. За вярващите този ден остава ключов момент на вяра, надежда и семейни традиции.