Великден е описван като най-светлият празник, символ на възраждането и началото на нов живот. В българските обичаи яйцето играе централна роля: то се боядисва обикновено на Велики четвъртък или рано в събота преди Възкресението и най-често е червено като символ на Христовата кръв. Жените през целия ден подготвяли яйца за семейството и за гостите, а по възможност и обредни хлябове за празничната трапеза. Традициите и практиките, свързани с великденското яйце, включват поверия за здраве и берекет, обреди срещу уроки и методи за гадаене за бъдещето.
Ритуалите по приготвяне на яйцата имат своя конкретен ред и използвани материали. Първо събраните яйца се измивали с кърпа, напоена в лишия – вода с пепел от огнището, а после се потапяли в котел с вода и стипца или в зелев сок (армеев), което подпомагало по-доброто боядисване. Главната боя е червената; традиционните източници са били верзия (бразилово дърво), донесена от бойджиите, и кърмъз. Преди това червеното се извличало от риган или метвици, а други цветове се получавали от коприва (зелено) и от орехови черупки или ябълкови кори (жълто).
В обредния процес участвала стопанката на дома – най-възрастната жена. Тя палела свещ, се прекръствала и казвала „Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце“, след което започвала да боядисва. Първото червено яйце се отделяло и с него се потривали бузите на децата и невестите с пожелание „Да си бяла и червена като това яйце.“ Това яйце понякога се оставяло пред иконата до следващия Велики четвъртък; старите яйца служели за гадаене — пълното яйце предвещавало изобилие, изсъхналото — нещастие. Яйцата се консумирали до Спасовден, 40 дни след Великден, затова стопанката трябвало да пресметне необходимия брой — в миналото понякога до 300–400.
Към великденските практики спадат и месенето на козунаките, които се приготвяли в три броя — за дома, за кръстника и за родителите на булката — като във всеки хляб се слагало бяло яйце в средата и червени в четирите краища. Децата разнасяли китки със здравец и получавали бяло яйце и сребърна пара; писаните яйца, изписани в Разпети петък, били предназначени за скъп гост и понякога представлявали любовни послания. На самия празник се правели посещения при кръстници и родители, играело се великденско хоро, провеждали се игри с чукване на яйца, а черупките често се заравяли под овощни дръвчета. Въпреки че днес обредите не са толкова строго спазвани, повечето семейства продължават да боядисват яйца и да месят козунаци. Данните са публикувани от Маргарита Благоева.