Общо 190 650 души се обучават в българските висши училища през академичната 2024/2025 г., показват данните от актуализираната Национална карта на висшето образование. От тях над 130 000 са записани в бакалавърски и професионални бакалавърски програми, а повече от 60 000 продължават в магистратури. Ясно се очертава устойчива тенденция: най-голям поток от студенти е в ограничен брой направления, което формира стабилни предпочитания сред кандидат-студентите. В Пловдив броят на студентите е нараснал с 10% спрямо миналата година; в същата висше училище най-възрастният новоприет е на 66 години.
Над половината от всички студенти са съсредоточени в осем професионални направления: Икономика, Педагогика, Медицина, Администрация и управление, Педагогика на обучението по …, Комуникационна и компютърна техника, Информатика и компютърни науки и Право. Особено силно остава търсенето на икономически специалности, а направленията в ИТ систематично бележат ръст, подхранван от нуждите на технологичния сектор. През настоящата учебна година новоприетите по държавна поръчка достигат 39 519 души — най-високото ниво за последните пет години, като отговорните институции очакват тази бройка да бъде намалена през следващата година.
Актуализацията на Националната карта въвежда по-строги критерии с цел да се ограничи растежът в пренаситени направления и да се стимулират сектори с недостиг на кадри, най-вече здравеопазването. Предлагат се и промени в таксите за студенти; в Пловдив „Педагогика на обучението“ отбелязва най-голямо повишение, а в Медицинския университет също се предвижда увеличение на цените. Интересът към чуждестранни студенти расте — през 2024/2025 г. те съставляват 8,67% от обучаващите се, което леко надвишава средното за ЕС от 8,4%. „България е на първо място в ЕС по чуждестранни студенти по медицина“, заяви Вълчев. Към момента висшите училища са 51, след като през 2024 г. бе закрито едно от тях, което е част от политиката за оптимизация и концентриране на ресурси.