Велика сряда се свързва с Тайната вечеря, когато Христос разделя хляба и виното с апостолите като символи на Своите плот и кръв и предупреди, че един от тях ще Го предаде. На този ден, според описанието в текста, Юда се среща с юдейските първенци и се уговаря да предаде Учителя си срещу тридесет сребърника. Тази сцена очертава ключов момент от Страстната седмица, в който предателството е поставено в центъра на събитията и предвещава следващите страдания и съдебни процеси срещу Христос.
В същия ден в паметта остава и образът на жена, наречена разкаяла се блудница, която излива драгоценен елей върху Христовите нозе в дома на Симон Прокажени. Тя помазва Спасителя като за погребение, оплаквайки Го приживе, като измива нозете Му със сълзи и ги подсушава с косите си. Някои от апостолите се противопоставят, смятайки, че мирото би трябвало да се продаде и средствата да се дадат на бедните, но Христос защитава постъпката ѝ и обещава, че нейното усърдие ще бъде оповестено. „Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.“ — Марко 14:3-9.
В сравнение с разкаялата се жена стои образът на Юда, избран първоначално за апостол, но впоследствие предал Учителя за пари и целувка. Тази противоположност — между дарителката, която отдала богатството си и целунала нозете на Христос, и предателя, който продал Учителя — е една от централните теми през първите дни на Страстната седмица, насочващи към мисълта за край на света и Христовия съд. На Велика сряда в храмовете се служи Преждеосвещена Литургия, а вечерното богослужение е Малко повечерие. В народната традиция децата берат здравец, който на Разпети петък се раздава за здраве, като същевременно не се върши домакинска работа — вярва се, че така умението ще се запази.