Артистът Иво Димчев разказа за епизод от младостта си, в който на 19 години е работил като ескорт в клуб в столичния квартал Надежда. По негови думи това е продължило около два месеца и е имало само няколко срещи с клиенти, като често е отказвал. За този период Димчев посочи, че мотивацията не е била основно финансова: „Беше важно за моята автобиография един ден да съм работил в публичен дом“, каза той, като допълни, че основната цел е била да преживее и да разбере определено състояние.
В своите спомени артистът акцентира не толкова върху самите срещи, колкото върху контекста около тях — пътуванията, музиката и вътрешните преживявания, които ги съпровождали. Димчев разказа, че докато е работил в клуба е слушал Рихард Вагнер в слушалките си, което той описва като силен контраст с преживяването. „Правих го по-скоро, за да разбера какво е“, каза още той и уточни, че самият акт не е оставил ярък, конкретен спомен, а по-скоро усещане и емоционални следи.
Историята бе представена от Димчев като част от личния му артистичен и житейски път, в който търсенето на граници и провокацията към социалните норми са постоянен елемент. Неговите думи предизвикаха разнообразни реакции в социалните мрежи — от критика и изненада до подкрепа и любопитство. Самият той остана в рамките на стила си — открит и провокативен — и според изказването му целта е била да предизвика размисъл у публиката, което според наблюденията му бе постигнато.