Бившият енергиен министър Александър Николов предупреди, че енергийната картина за Европа остава напрегната заради конфликта в Иран и други геополитически рискове. В интервю той подчерта необходимостта държавно управляваната рафинерия край Бургас да произвежда при пълен капацитет и да изнася продукти, за да генерира приходи от мита, ДДС и акцизи. „Рафинерията трябва да работи на 100 процента и да пълни бюджета“, заяви Николов, като добави, че Комисарят на ЕС по енергетиката вече е предупредил за тежък сценарий.
Николов очерта международния контекст като фактор за продължаваща нестабилност: според него сигнали за оттегляне има от администрацията на президента на САЩ, но остава въпросът как ще реагират Израел и Иран. Той спомена риск от нарушени доставки при ескалация, предложения за данък върху танкерите в Ормузкия пролив и възможно миниране на морските маршрути. По думите му прогнози за драматично поевтиняване на петрола при вдигане на санкциите са неправдоподобни, като посочи, че сортът Уралс към момента има по-висока цена от Брент.
На вътрешнополитическо ниво Николов критикува решението за забрана на износа, което според него е коствало на страната между 120 и 150 милиона евро на месец. Той посочи, че липсват дългосрочни договори и че задълженията към турския доставчик Боташ не са осчетоводени, което ще доведе до натрупване на разходи и възможно ново кредитиране. КЕВР, по думите му, продължава да отлага отчитането на реалните разходи, а цените на газа ще окажат въздействие върху торовете и земеделието, което увеличава риска от по-висока инфлация и евентуални повишения на лихвените нива през 2027 г.
Енергийната система според Николов страда от спад на производството и слаб контрол върху инвестициите. Производството от АЕЦ „Козлодуй“ е по-ниско с 2,5% спрямо 2024 г., което той определи като пропуснати приходи; грубо пресметнато това са девет дни по 2 гигавата при цени около 170–180 евро за мегаватчас. Той поиска ревизия на сектора за последните години, откриване на финансовите потоци и по-строга отчетност в БЕХ и дружествата, включително по проектите за нови блокове и ремонти.
В заключение Николов призова служебното правителство да се фокусира върху провеждането на честни избори и изсветляване на корупционните пари, подготвяне на дългосрочни схеми за доставки и стратегически партньорства за да се осигурят ресурси за компенсации. По отношение на реакторите за АЕЦ „Белене“ той посочи, че разговорът е закъснял и че при евентуална продажба трябва да се търси и компенсация за неизпълнение по договора с Газпром Експорт от 2022 г., за която бе спомената сума от 400 милиона евро. ВИЗИТКА: Александър Николов е роден на 2 декември 1982 г., магистър по финанси от УНСС; бил е зам.-министър на енергетиката и изпълнителен директор в енергийни и иновационни проекти.