Страстната седмица — последната седмица от земния живот на Иисус Христос — започна днес. Името идва от старинната българска дума „страст“, която означава страдание. В православния календар всички дни от този период са означени като „велики“ и за мнозина вярващи това е време за покаяние и раздяла със светски удобства. Възприемана е като подготвителна седмица за Възкресението, а в православните храмове се препоръчва ежедневно молитвено вникване. Съществува кратка обща молитва, която се чете сутрин или вечер, в която се молят за прошка, смирение и способност да се посрещне Възкресението с чиста съвест.
На Велики понеделник се припомня влизането на Христос в храма в Йерусалим и изгонването на търговците; храмът за молитва бе превърнат в тържище и в този контекст бе прокълната безплодната смокиня като образ на душа без вяра и дела. Денят се свързва с посещение на църква и с припомняне на Христовите поучения. На Велики вторник се служи последованието на Жениха, пее се подбор от псалми за милост и денят е посветен на смирение. В народната традиция неомъжените девойки изпълняват ритуал за носене на мълчана вода, взета от извор или чешма и пренесена в тишина за лековити или обредни цели.
Велика сряда се свързва с уговореното от Юда предателство за 30 сребърника и е последният ден преди ареста и съдебните процеси срещу Христос. По време на Богослужението се чете молитвата на Ефрем Сирин и се извършват три големи поклона, като след това поклоните са разрешени само пред плащаницата. Вечерта на този ден в много храмове се организира обща изповед, тъй като на Велики четвъртък се отбелязва Тайната вечеря. Тогава бе установено причастието: Христос благослови хляба и чашата и каза за тях, че са неговото тяло и кръв, проляти за прошка на греховете. Вечерта се служи последованието на 12-те евангелия и традиционно се боядисват великденските яйца.
На Велики петък, наричан още Разпети петък, бе разпнат Иисус Христос и денят е посветен на Неговите страдания. Сутринта се отслужват т.нар. царски часове, а вечерта пред плащаницата се извършва опело Христово. Вярва се, че този ден трябва да бъде тих и строг — въздържание от развлечения и пост. На Велика събота бе положено тялото в гроба от Йосиф и Никодим, а душата на Спасителя слиза в царството на мъртвите, побеждава го и освобождава пленените души; след това душата и тялото отново се съединяват и тялото възкръсва. При невъзможност яйцата се боядисват този ден.
Вечерните богослужения в нощта преди Възкресението започват с тръгване към храмовете около 23:30 ч., а в полунощ бе възвестено Христовото Възкресение. По официална традиция поздравът на празника е „Христос воскресе“, а отговорът — „Воистину воскресе“. Страстната седмица се възприема като време за размисъл, покаяние и подготвяне за светлия празник, като в църковните общности се насърчава участие във службите и изповедта преди причастието.