През последните години в Пловдив и региона расте броят на финансовите измами, свързани с криптовалути. Последно оповестеният случай включва загуби за над 400 000 евро. Началният механизъм е стандартен: платформа предлага „пасивен доход“ срещу инвестиция в токен или криптовалута с обещавана доходност 10–20% месечно. В началото потребителите често виждат бързо растящи виртуални баланси и получават малки възнаграждения, които подсилват доверието им. След време обаче активният достъп до акаунтите бива блокиран и пострадалите остават само да наблюдават фиктивни увеличения, без възможност за теглене или преобразуване на средствата.
Организацията на схемите включва външни оператори и местни посредници. Участник в България се представял от името на британски „инвестиционен фонд“, правел презентации и вербувал вложители, а действителните пари отивали при организаторите в чужбина; посредникът вземал комисионна и насърчавал привличане на нови вложители. „Връзките често водят към Русия и Украйна,“ каза главен инспектор Георги Казаков, който ръководи сектор „Престъпления срещу финансово-кредитната система и компютърни престъпления“ в ОДМВР – Пловдив. Тези проекти функционират като затворени групи: токените са проследими в блокчейн, но нямат пазарна стойност и не са листнати на борси, което обезсмисля търговията и премахва регулацията.
По следите на парите разследващите работят със стандартни канали: банкови преводи към виртуални портфейли, трансформации в stablecoin (например USDT) и трансфери по блокчейн. Това улеснява проследимостта, но усложнява издирването на виновните, когато платформите са базирани в държави с ограничено международно сътрудничество. Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП е предоставила съдействие по някои от разследванията. Когато се стигне до лица и организации извън страната, се използват искания за международна правна помощ и европейски заповеди за разследване, но процедурите са бавни и понякога затруднени от военни конфликти.
Честотата на подобни измами нараства: само от началото на годината в Пловдив има десетки подобни случаи — по думите на инспектора над 30–40. Нов фактор са кампаниите, в които се използват генеративни модели и фалшиви образи на известни личности, за да привлекат доверие и инвестиции. Казаков подчертава нуждата от превенция и образование от ранна възраст, както и доверието в технологиите с предпазливост: „Използвайте информационните технологии, но имайте едно наум,“ каза той. Самият той има 16-годишен опит в разследването на финансови и компютърни престъпления и магистратура по киберсигурност; участва активно в обучителни кампании в училища.