Социалните осигуровки могат да отнемат до една трета от брутното възнаграждение, което прави мястото на работа определящ фактор за реалния доход на служителите. Според данни на Евростат, цитирани от Euronews, най-високите нетни заплати бяха регистрирани в Люксембург — средно 49,7 евро на час. След Люксембург се нареждат Исландия, Норвегия и Дания, където нетното възнаграждение също надвишава 40 евро на час. В другия край на скалата стоят Латвия и Румъния с около 12,9 евро на час, а България бе посочена като държавата с най-ниско средно нетно възнаграждение — приблизително 10,5 евро на час.
Въпреки ниската изходна база, Източна Европа демонстрира най-бързи темпове на нарастване на заплатите в региона. За периода 2021–2025 г. България отчете най-висок ръст — 69,4%, като след нея се нареждат Полша и Румъния. Тези данни показват, че макар нивата на заплащане да остават ниски в абсолютен израз, относителните промени са значителни и се отразяват във вътрешния пазар на труда и покупателната способност на работещите.
Средните разходи за труд в Европейския съюз достигат около 35 евро на час, а в страните от еврозоната — около 38 евро. Около една четвърт от тези разходи се състоят от социални осигуровки, като най-високи дялове на осигурителните тежести бяха отчетени във Франция, Швеция и Словакия. Общите разходи за труд бяха посочени като около 57 евро на час в Люксембург и приблизително 12 евро на час в България, което отразява както различията в заплащането, така и в размера на работодателските вноски.
Разходите за труд в ЕС продължават да растат с приблизително 4,1% годишно, като за пореден път най-силно увеличение бе отчетено в България. Данните подчертават, че крайното възнаграждение на служителите зависи не само от брутната заплата, но и от нивото на социалните вноски и общите разходи за труд в отделните държави, които варират значително в рамките на Европа.