Цветница, известна още като Връбница, Цветна или Палмова неделя, се отбелязва винаги в неделята преди Великден и припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим. В библейската традиция Христос пристига на магаре и е посрещнат с маслинови и палмови клонки като знак за месианско признание. Разказът за събитието е свързан и с възкресението на Лазар, което дава допълнителна символика на надежда и ново начало. По пътя към града учениците взимат магарето във Витфагия, а Христос продължава към храма, където според евангелските текстове изцелява болни.
В българската църковна и народна практика основен елемент на празника са върбовите клонки, които се носят в храма за освещаване с молитва за здраве и благословение. Осветената върба се запазва вкъщи през цялата година — смята се, че има предпазна и възпроизвеждаща сила, а някои хора използват и върбена венец на главата като носещ късмет. Цветница е част от периода на Великия пост, затова на трапезата се допуска консумация на риба. По народните вярвания времето в деня на Цветница прогнозира реколтата: топло и ясно означава плодородие, а силният вятър предвещава прохладно лято.
По данни на Националния статистически институт над 340 хиляди българи празнуват имен ден на Цветница. Сред имената, често отбелязвани на този ден, са Ангел, Ангелина, Билян, Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергина, Гроздана, Далия, Дафина, Делия, Делян, Дилян, Динка, Детелина, Елица, Жасмина, Здравка, Здравко, Ива, Иглика, Калин, Камелия и Карамфилка. Празникът се чества широко в църквите и в семействата, като съчетава религиозна ритуалност и народни традиции.