На 31 март в православния календар се отбелязва паметта на св. Ипатий — епископ на Гангра, и на преподобни Аполоний, египетски подвижник. Св. Ипатий е родом от Киликия в Мала Азия и е живял през III–IV век. Той е известен с аскетичния си живот, задълбочено познаване на Светото писание и твърда вяра. Заедно с други 317 свети отци той участва в Първия вселенски събор, който беше свикан от император Константин Велики. Съборът имаше ключова роля в утвърждаването на православното учение срещу арианството, което отричаше божествената същност на Христос.
Св. Ипатий е бил активен в борбата срещу различни ереси и е поучавал верните да пазят чистотата на вярата. След събора, на път за родните си места, той беше нападнат и убит от последователи на новацианството; този акт е тълкуван като мъченическа смърт в защита на православието. Загиналият епископ остана в църковната памет като защитник на догматическата истина и пример за ревностно служение. Неговият живот и смърт се възприемат като свидетелство за готовност да се даде живота в името на вярата.
В същия ден църквата почита и преподобни Аполоний — египетски пустинник, който още в младежките си години се оттегля в пустинята. Там той прекарва около 40 години в молитва, пост и духовни подвизи, след което събира около себе си ученици и основава манастир в близост до Ермопол. Аполоний е приет като образец на строг и уединен монашески живот; след упокоението си през IV век оставя след себе си духовно наследство, което вдъхновява множество хора да последват монашеския път. Денят 31 март напомня за значението на устойчивостта във вярата и за духовната отдаденост, която тези двама светии представляват.