Правителството предложи пакет от мерки за близо 100 милиона евро, насочен към сектори, пострадали от покачването на цените на енергоносителите, и към уязвими групи от населението. В рамките на инициативата бе обявено, че щаб в Министерския съвет ще следи цените на електроенергията и храните, за да се избегне резкият ръст на инфлацията. По темата говориха Васил Велев, председател на управителния съвет на АИКБ, и Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, които анализираха възможните ефекти и рискове от предложените мерки. „Инфлацията, която се задава, е глобална и трудно може да бъде пресечена“, каза Велев и посочи, че въпросът е ръстът да бъде умерен.
Велев изтъкна, че някои от мерките могат да стимулират потреблението и така да подпомогнат инфлационния натиск. „Когато има ограничение на доставките с 20% на петрол в света, навсякъде се отива към ограничаване на потреблението, а тази мярка насърчава потреблението — освен това тя взима от всички, вкл. от тези, които нямат автомобили, и дава на хората с автомобили да продължават да карат, вместо да се ползва градски транспорт“, коментира той. Велев предложи и конкретни стъпки за облекчаване на енергийните разходи чрез регулаторни решения, които да намалят допълнителните тежести за местното производство.
Като възможно решение Велев посочи увеличаване на емисионните квоти или налагане на мораториум върху търговията с емисии, като аргументира това с пример от въглищните централи: за производство на един мегаватчас в „Мариците“ бяха посочени разходи от 50–60 евро, към които се добавя и около 100 евро за емисии, което според него поставя българските производители в по-неблагоприятно положение спрямо конкуренцията. По думите му конкурентите плащат значително по-малко за емисии, което намалява ценовия натиск върху техните пазари.
Иоанис Партениотис коментира, че страната е в начален етап на стагфлация — едновременно нарастваща инфлация и икономически застой. „Нарастваща инфлация от това, което ние сами си създадохме, а икономическият застой се получава в следствие на загубата на конкурентноспособност“, заяви той и посочи, че последствията могат да включват обедняване на населението и увеличение на безработицата. Parteniotis също свърза напрежението с политическата ситуация през последните месеци, като отбеляза, че отказът от приемане на редовен бюджет доведе до затрудняване на служебния кабинет и призова за започване на подготовка на редовен държавен бюджет.