В зоната около АЕЦ „Чернобил“ е установено присъствие на необичайна черна гъба, която се развива в силно радиоактивни структури. Организмът е идентифициран като Cladosporium sphaerospermum и привлича вниманието на изследователите с явната си способност да оцелява и да расте в условия, които са опасни за други форми на живот. Някои учени обвързват този феномен с наличието на меланин — тъмен пигмент в клетките на гъбата — и предполагат, че той може да участва в преобразуване на йонизиращото лъчение в енергия в процес, сравнен с фотосинтезата.
Първите сведения за богата гъбна общност в района идват от изследване в края на 1990-те, ръководено от микробиолога Нели Жданова от Украинската национална академия на науките. По време на теренната работа бяха документирани 37 вида гъби, като мнозинството има тъмна до черна окраска и високо съдържание на меланин. В пробите доминираше C. sphaerospermum, която показа най-високи нива на радиоактивно замърсяване в средите, където бе намерена, и се установи като често срещан компонент на биофилмите по вътрешните стени на някои сгради.
По-нататъшни лабораторни изследвания бяха проведени под ръководството на радиофармаколога Екатерина Дадачова и имунолога Артуро Касадевал от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“. Те откриха, че излагането на C. sphaerospermum на йонизиращо лъчение не предизвиква увреждания, наблюдавани при други организми; в отделни експерименти гъбата дори показа по-интензивен растеж при наличието на радиация. Наблюдава се промяна в поведението на меланина при облъчване, което накара екипите да предложат през 2008 г. биологичен механизъм, сравним с фотосинтеза, и да въведат понятието радиосинтеза.
През 2022 г. C. sphaerospermum беше изведена в космоса и поставена върху външната обшивка на Международната космическа станция. Сензори под петриевата паничка регистрираха по-малко проникваща радиация през пробите с гъби в сравнение с контрола с агар, което подкрепи идеята за потенциална роля на гъбата като радиационен щит. Целта на това изпитване не беше да докаже радиосинтезата, а да оцени възможността гъбата да служи като защитен материал при космически мисии. Все пак към момента не е демонстрирано фиксиране на въглерод, зависимо от йонизиращо лъчение, нито е установен конкретен метаболитен път за събиране и преобразуване на енергия. Както пише екип, ръководен от инженера Нилс Авереш от Станфордския университет: „Действителният радиосинтез обаче все още не е показан, камо ли редукцията на въглеродни съединения във форми с по-високо енергийно съдържание или фиксирането на неорганичен въглерод, задвижвано от йонизиращо лъчение“.
Наблюденията при C. sphaerospermum не са универсални за всички меланизирани гъби. Черната мая Wangiella dermatitidis демонстрира засилен растеж при излагане на йонизиращо лъчение, докато при Cladosporium cladosporioides е наблюдавано увеличено производство на меланин, но не и ускорен растеж под въздействието на гама или UV радиация. Текущите данни не позволяват да се определи дали поведението при C. sphaerospermum представлява адаптация към използване на йонизиращата радиация като източник на енергия или е защитна реакция за оцеляване при стресови условия. Ясно е едно: този организъм използва по някакъв начин радиацията, позволявайки му да процъфтява в среда, неподходяща за хората, и оставя отворени въпроси за механизмите зад това явление.