Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов заяви пред bTV, че безводието ще остане дългосрочен проблем и в някои населени места отново ще бъде въведен режим на водата. Попов е начело на Министерството на околната среда и водите за трети път — в служебното правителство на Марин Райков, в редовното правителство на Николай Денков и в настоящия служебен кабинет на Андрей Гюров. Той очерта, че проблемите с управлението на водните ресурси и на отпадъците в България са системни и „не зависят от това кой печели изборите“, посочвайки, че са нужни структурни промени, а не краткосрочни мерки.
Министърът обясни, че основната причина за кризата е липсата на координация между институциите — различни структури носят отговорности за отделни сегменти от системата, но тези отговорности не са добре съгласувани. Попитано за идеята за „Борд за водите“, той посочи, че концепцията е взета от разговори с представители на Израел и бе критикувана като формален ход: „Идеята за Борд за водите дойде от разговори с представители на Израел… Но се взе само името и се закачи в някакво така много популистко заявление. Трябва и ние да имаме Борд за водите. Какво значи Борд за водите? Министерски съвет за всички, които са ангажирани с водите – това са всички министри. С това се приключва цялата работа. Така че от този борд нищо няма да излезе“, каза той.
Попов предупреди, че съществено подобрение не се очаква още тази година и изтъкна сериозни дефицити в управлението и в наличните данни. „Недопустимо е 2026 г. в страна в Европейския съюз, в система, в която са изсипани милиарди, да има големи населени места със загуби от 70-80%, че някъде и над 90%“, каза министърът и допълни, че често липсата на данни затруднява оценката на проблема, а някои обяснения за загубите се свеждат до твърдения за кражби. Той определи и прекалената зависимост от европейски средства като проблем: „Ние се фиксираме върху получаването на пари от Европейската комисия вместо върху реалните цели на системата“, посочи Попов.
По въпроса за управлението на отпадъците министърът описа сектора като „много тъмен“ и обърна внимание на липсата на прозрачност при формирането на екотаксите. Попов потвърди, че в сравнение с други държави от ЕС има големи разлики в размера на таксите и според него няма обосновка за покачването им. Той посочи също слаб контрол върху частните организации, които определят тези такси, и каза, че проблемът е предмет на сигнали от чуждестранни посолства. „Подготвяме пакет законодателни промени – системата да стане по-прозрачна и по-конкурентна“, обяви министърът като част от предложените мерки за подобряване на управлението.