На 29 март 1516 г. във Венеция бе образуван районът, известен като Ghetto Nuovo, в който бяха принудени да живеят изгонените от Републиката евреи. Оттам наименованието „гето“ започна да се използва като общо понятие за затворени квартали, където живеят определени расови или етнически групи по социални, правни или икономически причини. Появата на този термин е свързана с конкретни административни и пространствени решения, въведени от венецианските власти в началото на XVI век.
Заселването на острова се свърза с вълната изгонвания след Едикта от Гранада (1492), когато евреите в Кастилия и Арагон получиха избор да приемат християнството или да напуснат в определен срок. До Венеция достигна голямо увеличениe на еврейското население, което породи политическо напрежение във връзка с отношенията с Османската империя. На жителите на гетото бяха наложени строги ограничения: кварталът бе заобиколен от канали и свързан с външността чрез три моста, които се затваряха нощем; напускането след залез бе разрешено само на лекари, а впоследствие – при носене на специални шапки и жълти емблеми. Бяха ограничени и професионалните им възможности и правото на собственост.
Около век след основаването населението на гетото достигна около 5 000 души, което доведе до строителство на високи жилищни сгради, наречени впоследствие „венециански небостъргачи“ от по осем етажа. Подобни отделени квартали за евреи съществуваха и в други европейски градове от XV век нататък, включително Валядолид, Болоня, Торино и Франкфурт. На същата дата в по-късен исторически контекст — на 29 март 1944 г. — София бе бомбардирана от англо-американската авиация; около 50 самолета „Москито“ осветиха града и бяха хвърлени близо 70 бомби, при което загинаха 10 души, а зенитната артилерия изстреля 462 снаряда.
Бомбардировките над България през Втората световна война продължиха от 1941 до 1944 г.; общо убити и обявени за безследно изчезнали са посочени 4 208 души, а в София са разрушени 12 657 обществени и жилищни сгради. В хода на въздушните нападения загинаха 22 български летци и един германец, паднал в защита на столицата. Тези данни очертават цената и мащаба на въздушната война за страната през този период.
На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд оправда Сергей Антонов, привлечен като обвиняем за участие в опита за убийство на папа Йоан Павел II през 1981 г. Антонов бе арестуван в Рим като служител на бюрото на Българска гражданска авиация „Балкан“ и обвинен в съучастие с извършителя Мехмед Али Агджа; процесът, продължил две и половина години, завърши с оправдателна присъда поради липса на доказателства. През 2007 г. Антонов бе намерен мъртъв в дома си на ул. „Сердика“ в София; по тялото не бяха установени следи от насилие, а смъртта бе настъпила няколко дни по-рано.
В съвременната политическа история на България датата 29 март 2004 г. бележи депозирането на документите за присъединяване към НАТО от седем нови страни, сред които и България; това стъпка последва ратификацията на договора от Народното събрание на 18 март 2004 г. По-рано, на 29 май 2003 г., парламентът одобри участието на България в многонационалните сили в Ирак, а през август същата година батальон от 480 военнослужещи бе разположен в Кербала в рамките на полската зона на отговорност. В текста е отбелязано и че Република Ирландия стана първата държава, забранила тютюнопушенето на работното място, като мерките срещу пушенето бяха разширени до всички закрити обществени и работни места.