Повече от четири години след началото на войната в Украйна руското присъствие в енергийния сектор на Европа остава осезаемо, особено в ядрената област. Като илюстрация служи атомната електроцентрала Sizewell B във Великобритания, която доставя електроенергия за около 2,5 милиона домакинства и използва регенериран уран, преработван в Русия. От компанията оператор EDF Energy посочват, че „използването на руско гориво се дължи на дългосрочни договори и е в съответствие със санкционния режим на ЕС и Великобритания“, посочиха от EDF Energy. Този пример подчертава колко тясно са свързани веригите за доставките с услуги и заводи в Русия.
В по-широк контекст Лондон вече обяви намерение да прекрати вноса на руско ядрено гориво до 2028 г., но експертите отбелязват, че срокът отразява най-вече икономически и договорни съображения, а не техническа невъзможност за замяна. В центъра на зависимостта стои руската държавна корпорация „Росатом“, която контролира над 40% от капацитета за обогатяване на уран и около 65% от износа на ядрени реактори. Въпреки че различни руски компании и лица са под санкции, „Росатом“ не е обект на пълни ограничения от ЕС или страните от Г-7 поради структурната зависимост на някои държави от нейните услуги.
Руското ядреното присъствие се разпростира и извън Европа чрез проекти в Азия, Близкия изток и Африка. Нови реактори се изграждат в страни като Китай, Индия, Египет и Турция, а наскоро бе подписано споразумение с Виетнам за изграждане на първата му атомна централа. Анализатори предупреждават, че подобни проекти дават на Москва дългосрочен геополитически лост, тъй като жизненият цикъл на една атомна електроцентрала надхвърля 60 години. В същото време финансовите ограничения и отказът на западни доставчици да участват в руски инициативи вече водят до забавяния в някои ключови проекти.
Усилията на Европейския съюз за намаляване на зависимостта от руското ядрено гориво срещат вътрешни противоречия. Опитите за по-строги санкции срещу „Росатом“ бяха блокирани от Унгария, която разчита на руската компания за разширяване на своята атомна инфраструктура. Въпреки това натискът върху Москва се увеличава чрез финансови ограничения и откази от западни партньори, но от позицията на наличните договори и технологични връзки става ясно, че преминаването към алтернативни доставки няма да е бързо. Случаят показва, че енергийната зависимост в ядрената сфера остава трудно преодолима в краткосрочен план.