Много известни спортисти по света са правили успешен преход към политиката, заемайки постове като президенти, премиери, депутати или кметове. Сред най-познатите личности е Арнолд Шварценегер, който преди да стане губернатор на Калифорния изгради кариера в културизма и киното. В САЩ също има примери — един от най-изявените играчи по американски футбол, Джералд Форд, заема президентския пост за три години след скандала Уотъргейт. В текста е направено сравнение с Илияна Йотова, подчертавайки, че спортната слава често служи като вход към публични позиции.
В някои държави присъствието на бивши спортисти в политиката е особено осезаемо. В Грузия беше избран президент Михаил Кавелашвили, бивш национал и играч на „Манчестър Сити“, като това се случи през 2024 г. Негов колега от футбола, Каха Каладзе — легенда на „Милан“ — в момента изпълнява функциите на кмет на Тбилиси, а бившият национал Левон Кобиашвили заема депутатско място. В парламента на Грузия също така е и трикратният олимпийски шампион по вдигане на тежести Лаша Талахадзе, който остава видна фигура в обществения живот.
В Русия спортните имена също заемат високи позиции и са близо до властта. В текстa се посочват имена на политици от партията на Владимир Путин като фигуристите Ирина Роднина и Антон Сухарилидзе, бореца Александър Карелин, боксьора Николай Валуев, хокеистите Вячеслав Фетисов и Владислав Третяк, гимнастичката Светлана Хорхина и световният шампион по шахмат Анатоли Карпов. Особено внимание в материала се обръща на Алина Кабаева — бивша шампионка в художествената гимнастика, която беше депутат и остава член на висшето ръководство на „Единна Русия“; мнозина я свързват с близост до президента и с двама деца. От другата страна е Гари Каспаров, който оглавява опозиционна коалиция и бе обявен за враг на народа след началото на войната в Украйна.
Украйна също демонстрира силна връзка между спорта и политиката. Кметът на Киев Виталий Кличко, бивш световен шампион в бокса, е често присъстващ по обектите, разрушени при руските атаки; в материала той е описан като критикуващ президента Зеленски и като възможен кандидат за президент. Сред другите фигури са митичният Сергей Бубка, който бе депутат, и брат му Василий, както и борецът Жан Беленюк, футболните величия Олег Блохин и Андрий Шевченко и спринтьорът Валерий Борзов — всички със съдействие в парламента или на висши държавни постове.
В други европейски страни и извън тях също има примери за спортисти в политиката. В Албания премиерът Еди Рама е бил национален състезател по баскетбол и дълги години играч на „Динамо“ (Тирана). В Румъния към политиката са преминали Илие Настасе, Ангел Йорданеску и Габриела Сабо, в Полша — вратарят Ян Томашевски в Сейм и Гжегош Лато в Сенат. Италия изпрати в Европарламента атлета Пиетро Менеа, в Унгария Пал Шмит стигна до президентския пост, но напусна след скандал с докторската си дисертация. В Африка носителят на „Златната топка“ за 1995 г. Джордж Уеа бе президент на Либерия от 2018 до 2024 г.; в текста се отбелязва и фактът, че той се е появявал в националния отбор в напреднала възраст, за да подобри рекорд. Тези примери илюстрират устойчив тренд на преход от спорт към публични роли в различни държави.