Над 200 артисти от Китай ще заемат сцената на Античния театър в Пловдив на 17 юни от 20:30 ч., където ще бъде показана продукцията на „Турандот“ на Китайската национална опера. България е избрана като първа спирка от световното им турне, а спектакълът се анонсира като мащабен — сценографията и декорите пристигат с шест камиона. Представлението ще представи съчетание от оперни солисти, оркестър и визуални ефекти и се предвижда да бъде част от отбелязването на стогодишнината от първата премиера в Милано.
Режисурата на постановката е подписана от Ши Дзинфу, чиято версия от 2008 г. е в репертоара на театъра и е адаптирана за европейското турне. Ши посочва, че заради действието в Китай е важно да се покаже „версия, която носи по-силно изразена китайска естетика“. На сцената се използват характерни китайски символи — внушителна червена градска порта, златни тонове за императорската власт и бамбукова гора в една от сцените, както и параван с надпис „У-вей“. Поради логистични причини при турнето се прилага и видео прожекция за фон, а костюмите са базирани на облеклата от епохата на династия Юан, допълнени с авторски художествени решения.
Във визуалната и музикалната част участва екип от водещи изпълнители: диригент е Ян Ян, сред солистите са сопраните Лиу Янхуа и Яо Хонг, тенорът Ли Шуанг, а концертмайстор е Ду Хуан; режисор в драматургичен план е Уанг Ху Куан. Лиу Янхуа коментира образа на Турандот: „На пръв поглед образът й е леден, жесток и безмилостен… В сърцето й се крие огромна страст. Тя живее под тежестта на наследената карма на своя род.“ В постановката се вкарва и мотивът от народната песен „Жасминов цвят“, който според отбелязаните у нас емпирични връзки символизира чистота и изящество и е използван за вътрешната трансформация на героинята.
Операта „Турандот“ е последното произведение на Джакомо Пучини, което бе оставено незавършено след смъртта му през 1924 г. и бе дописано от Франко Алфано по чернови на композитора. Премиерата бе на 25 април 1926 г. в Ла Скала и бе белязана от прочутия момент с диригента Артуро Тосканини, описан по повод първото представяне. Сюжетът има по-стари корени — произходът е свързан с персийския автор Низами и с по-нататъшните адаптации от Карло Гоци и Фридрих Шилер — а музикално произведението се асоциира с арията Nessun dorma. Тази продукция се представя като мост между западни оперни традиции и китайска сценична естетика и ще бъде показана пред пловдивската публика в рамките на европейското турне на Китайската национална опера.