Днес се отбелязва Акатистова събота — петата събота на Великия пост, посветена на Пресвета Богородица. Във вечерните богослужения в повечето храмове през петия петък се изпълнява акатист на Пресвета Богородица, а в петата събота се чете целият Богородичен акатист. Думата „акатист“ е превод от гръцки и означава „без сядане“, тъй като вярващите остават прави по време на песнопенията. На този ден в храма „Св. Богородица — Успение“ в квартал Горни Воден край Асеновград се почита и чудотворната икона, наричана Златната ябълка.
Празникът е свързан с описано чудо от 1765 г., запазено в синаксара на тогавашния игумен Ананий Клинис. В текста се разказва за неплодна жена, която не успяла да получи благословен хляб и била в отчаяние; един от йереите намерил ябълка, дарена пред иконата, и я дал на жената като благословение, след което тя заченала. В синаксара Ананий Клинис моли читателите за молитва за него: „Поменете ме и мене всички, които четете и слушате този синаксар“, пише той, като така оставя разказа за чудото като основа на местния празник.
Чудотворната икона е датирана от началото на XVII век; храмът „Св. Богородица — Успение“ е от същия период и е бил обновяван през 1833 и 1896 г., когато придобива сегашната си форма и размер. Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от местния храм до манастира „Св. Кирик и Юлита“ със златната ябълка, която се почита особено от бездетни семейства. От Първия петъчен акатист иконата се обкичва с венчета от ябълки, които престояват пет седмици и след прочитането на Пети акатист се раздават на безплодни жени.
Отдавна утвърдени са и други местни обичаи: на бездетните жени се дават специални пояси, които се носят на кръста с надежда за зачеване — ритуал, практикуван близо два века и характерен само за този храм в България. В храма и прилежащите му постройки има още 11 параклиса, като най-старите са също от XVII век. Върху иконата и в музейните фондове са запазени множество дарове и украшения, свидетелстващи за продължителната народна вяра и благодарност.
Горно Воден, днес квартал на Асеновград, има древно историческо присъствие — следи от селище са от II–III век сл. Хр. В местната традиция са прославени и мъчениците св. Кирик и св. Юлита, пострадали през 303 г.; по-късно в тяхна чест е изграден манастирът край селото. До 1924 г. населеното място е имало предимно гръцко население и храмът е бил подчинен на Константинополската патриаршия до 1906 г.; след споразумението Моллов–Кафадарис местните гърци са изселени, а на тяхно място идват български бежанци от Тракия и Македония.
Вековете са довели и нови свидетелства за изцеления пред иконата. Един от по-новите разкази датира от 1934 г., когато княгиня Евдокия, посочена като сестра на цар Борис, преспива в храма и е посочена като възстановена от дълго боледуване; в знак на благодарност са били дарени мрамор за пода и златно енголпие за иконата. Днес празникът и литийните шествия продължават да бъдат част от религиозния календар на общността и привлечат вярващи, търсещи помощ и утеха пред чудотворната икона.