Технологичните нововъведения бяха използвани от организирани престъпни групи, което доведе до значителни финансови загуби за компании и физически лица. Данните на ГДБОП показват, че през последните 12 месеца над осемдесет български фирми са станали жертва на измами със сменен банков номер, а претърпените загуби на юридическите лица надхвърлят 12 млн. евро. Умножени с постъпилите жалби от физически лица, общите официално регистрирани загуби са минимум около 27 млн. евро, като се посочва, че реалните стойности вероятно са по-високи, заради нерегистрирани случаи.
Модерните инструменти с изкуствен интелект трансформираха класическите телефонни измами. Програмите за клониране на глас работят с няколко секунди запис и се предлагат като евтини абонаменти, в някои случаи за 10–20 евро месечно. При стандартния сценарий жертвата получава обаждане от глас, много близък до този на роднина, който твърди, че е пострадал и спешно се нуждае от пари. Подобни атаки вече не са ограничени до по-възрастните; биват регистрирани случаи сред всички възрасти. Паралелно фишингът е еволюирал — алгоритмите генерират грамотно и персонализирано съдържание, имитиращо тоновете на банки и държавни институции.
Освен аудио измамите, престъпниците използват и дийпфейк видеа, за да манипулират публиката и да промотират схеми за бързо забогатяване. В резултат милиони са преведени към фалшиви платформи и не се възстановяват. Коментар по темата даде дългогодишният експерт по киберсигурност Иван Стоянов: „Проблемът е изключително дълбок, защото технологиите изпреварват реакцията на правоохранителните органи и родното законодателство.“ По думите на друг експерт, Савов, „Цените изобщо не са високи и се плащат лесно от организираните престъпни групи.“ Според него службите срещат нов вид престъпност, за която липсват адекватни компетенции и оборудване.
Специалистите препоръчват конкретни мерки за индивидуална защита, които гражданите могат да приложат веднага. Сред най-често посочваните са въвеждането на семейна тайна дума — вътрешна парола, която роднина трябва да знае при евентуално искане за финансова помощ — и ограничаване на личната информация в социалните мрежи, тъй като тя се използва за персонализиране на измамните сценарии. В статията се посочва, че в САЩ бумът на подобни телефонни измами е регистрирал ръст от над 750% през последните 24 месеца.
Социалните мрежи и реклами често служат като входна точка към измамни плащания в магазини за приложения. Механизмът описан в практиката включва атрактивна оферта и външен линк, който отваря официален системен панел за плащане; при бързо потвърждение с биометрични данни потребителят дава легитимно разрешение за трансакция. Сумите варират от 10–20 евро до над 100 евро за безполезни услуги. Финалният съвет към потребителите е да проявяват критично мислене и да проверяват текста и иконите в платежния панел преди всяко потвърждение. В заключение: технологиите са инструмент, чието въздействие зависи от намеренията на хората, и информираността остава ключова защита.