На 26 март православните християни отбелязват Събора на Архангел Гавраил, празник, посветен на един от главните небесни пратеници в християнската традиция. Името Гавраил се тълкува като „Бог е моята сила“ и в светите писания той е представен като извършител на ключови послания, свързани със спасението на човечеството. Празникът се пада непосредствено след Благовещение на Пресвета Богородица и това последователно отбелязване подчертава ролята на архангела като донесител на божията вест.
В църковната и библейската традиция архангел Гавраил се появява пред различни личности, за да разгласи Божието решение и да посочи бъдещи събития. Той е известен с явявания пред пророк Даниил и свещеник Захария, а най-важната му поява е пред Пресвета Богородица във връзка с въплъщението на Божия Син. В иконографията архангелът често е представян с лилия като символ на чистота или с лампа като знак на божествено просветление. На деня вярващите отправят молитви за мъдрост и духовно ръководство при житейски избори.
Народните вярвания свързват 26 март с пролетното пробуждане на природата и с различни обичаи и поличби. Денят се препоръчва да се прекара сред природата, тъй като това според традицията носи сили, късмет и благополучие за годината. Погледът към небето на този ден е давал на хората предсказания за времето в края на септември: липсата на облаци след залез означава ветровито време, а слънчев и сух ден говори за изобилна реколта. От 26 март нататък преденето е било считано за забранено като неблагоприятно за посевите.
На този ден се отправят и конкретни молби към архангел Гавраил за оздравяване от болести и за защита на домашния добитък, пчелите и ловните стопанства. Архангелът е бил почитан и като покровител на ловците и рибарите, защитаващ ги от опасности. Имен ден празнуват хората с имена, свързани с Гавраил: Габриел, Габриела, Габи, Гавраил, Гаврил, Гавраила и Гаврила. Празникът остава ден за молитва, размишление и връзка с народните и църковни традиции.