Екип от Училището по психология към Университета в Кент, воден от Арно Уизмар, представи ново изследване, посветено на така наречената „миризма на предстояща смърт“. В експеримента участниците бяха изложени на три различни аромата — путресцин (описван като миризма на гниеща плът), вода и амоняк — за да се проследят психофизиологичните реакции. От наблюденията бе установено, че путресцин предизвиква най-силно безпокойство сред доброволците, като тази субстанция бе определена като особено неприятна и свързана с усещане за опасност, което според изследователите може да обясни реакциите при хора, близки до смъртта.
В публикацията се обяснява, че при разлагането на човешкото тяло се отделят различни неприятни миризми, сред които е и ароматът на гниене, и именно той беше посочен като потенциален маркер за „миризмата на наближаваща смърт“. Освен това учените докладваха, че някои хора асоциират предстоящия край с мирис, напомнящ трева. В изследването бе формулирана хипотеза за наличието на древен обонятелен рецептор, който може да се активира преди смъртта и да променя възприятието на определени аромати — при някои лица това активиране може да настъпи дори до година преди настъпването на смъртта.
Колективът от Кент отдава значение на подсъзнателните промени в поведението, които могат да възникнат след възприемане на тези аромати. „Хората подсъзнателно започват да се променят, когато усетят аромата на предстояща смърт. Оказва се, че хората, без да знаят, показват времето на смъртта си,“ посочва Уизмар като част от заключенията на екипа. Резултатите остават предмет на допълнителна проверка и интерпретация, а авторите подчертават необходимостта от по-нататъшни проучвания, които да изяснят механизма на действие на предложения рецептор и практическите импликации на наблюдаваните реакции.