Конфликтът с Иран вече оказва директен ефект върху глобалната хранителна система. Анализ на „Уолстрийт джърнъл“ посочва два основни фактора: Ормузкият проток е практически затворен от началото на конфликта и ирански удари по индустриалния комплекс Рас Лафан в Катар са спрели ключови производствени мощности. Това засегна експорта на торове от региона, който е сред водещите световни доставчици. В резултат пазарите реагираха остро: за няколко дни цената на уреята се повиши от около 516 до 680 долара за тон, а прогнозите сочат възможни допълнителни поскъпвания.
Значението на торовете за глобалното земеделие е централно за разпространяващите се ефекти. По-голямата част от експортните потоци на азотни торове минават през Ормузкия проток, а около половината от световната търговия с урея зависи от страните в Персийския залив. Производството в Катар, което осигурява около 14% от глобалното предлагане на урея, е временно прекратено. В същото време доставките от други големи производители като Русия и Китай са ограничени, което допълнително ограничава възможностите за бързо компенсиране на дефицита.
В различни части на света вече се отбелязват проблеми със снабдяването: в Австралия фермерите имат само малка част от необходимите торове преди началото на сеитбата; подобни трудности се наблюдават и в Индия, Европа и в части от Южна Америка. В САЩ засега липсва дефицит, но разходите за внасяне и използване на торове също нарастват. Експерти прогнозират, че тези промени могат да доведат до увеличаване на цените на храните с между 12% и 18% до края на 2026 г. Според прогнозите ефектът ще се разгръща на няколко етапа — първо чрез по-високи разходи за производство, после чрез по-ниски добиви и накрая чрез изчерпване на наличните запаси.
Допълнителен риск представляват възможни национални ограничения върху износа на храни, каквито бяха прилагани при предишни кризи. Тези мерки биха задълбочили недостига на международните пазари и биха ускорили повишението на цените. Настоящата ситуация не може да се опише единствено като краткосрочен ценови шок — тя има потенциал да предизвика реален недостиг на храни, чиито ефекти ще се усещат дълго след евентуалния край на конфликта. Мониторингът на доставките и пазарните реакции ще остане ключов за оценка на бъдещото развитие.