Православните християни честват Благовещение — ден, в който според църковната традиция Дева Мария е известена, че ще роди Сина Божий. Празникът е част от Великденския празничен цикъл и в различни райони на страната е известен като „Благовец“, символизиращ идването на пролетта и събуждането на природата. В селата и градовете се спазват както църковни, така и народни практики, които целят закрила и благополучие през годината. Обрядите включват както хранителни предпочитания, така и ритуали, свързани с огън, шум и пролетни растения.
Библейският контекст на празника се припомня в словото на св. Лука, според което Архангел Гавриил първо възвестил на свещеника Захария за раждането на Йоан Предтеча, а след това бил изпратен в Назарет при Дева Мария. Това бяха припомнени от отец Емилиян Костадинов от храм „Св. Благовещение Богородично“. Отец Емилиян цитира Ангела: „Радвай се благодатна, благословена си ти между жените.“ В църковната традиция денят се разглежда като начало на нов живот и надежда за бъдещо добро.
Народните поверия, свързани с Благовещение, акцентират върху предпазване от змийски нападения и осигуряване на плодородие. Според преданията тогава от зимен сън излизат змии и гущери, затова се палят огньове, които хората прескачат, вдига се шум и се удря желязо, за да се прогонят злите сили. Част от вярванията е, че ако човек държи пари в джоба си през целия ден, ще има финансов успех през годината; а при чутата първа кукувица носенето на монета или банкнота носи късмет.
На празничната трапеза се включват пролетни растения като коприва, лапад и спанак — символи на новия живот. Въпреки че е период на Велик пост, традицията позволява консумацията на риба на Благовещение. В навечерието на празника селските дворове се почистват и се палят обредни пролетни огньове от събраните отпадъци; момите изпълняват обредни песни и обикалят къщите, за да обявят идването на пролетта. На този ден се пече пита, която се мажe с мед и се раздава на съседи и близки.
Народните представи определят и други практики: вярва се, че рани зарастват по-лесно на този „благ ден“, поради което често се дупчат ушите на малки момиченца; през деня всяка отрова губи силата си; жените избягват да докосват игли, куки или конци, за да не привлекат зло. На тържеството честват хора с имена като Благовест, Благовеста, Благо, Благой, Благоя, Блага, Бончо, Бонка, Блаже, Евелина, Евангелина, Ева, Добринка, Добрин, Добромир, Добромира, Мариан, Мариян, Мариана, Марияна, Вангел, Ванга, Вангелия, Вангелина и Габриела, като празничните обичаи осигуряват усещане за общност и споделяне през пролетния сезон.