Цените на основните горива в България продължават да се покачват, като в текста се посочва, че дизелът вече гони 1,60 евро за литър. В Пловдив, въпреки че градът се позиционира на пето място по относително по-ниски цени сред големите населени места, разликите са малки и поскъпването натоварва домакинските бюджети. Нарастването на горивните разходи се усеща от широк кръг потребители и създава притеснения за ръст на цените и в други сектори на икономиката.
Екип на TrafficNews направи анкета сред пловдивчани, която показа силно недоволство и тревога за посоката на цените. Много шофьори заявяват, че усещат остър ефект върху семейните разходи и описват ситуацията като „спекула“. Пешеходни граждани също съобщават, че транспортните разходи вече повишават цените в магазините: „Всичко расте. Ето сирене, кашкавал, млечните продукти… и хлябът също ще бъде повишен“, казва една пловдивчанка. Някои участници в анкетата отбелязват, че вече плащат около 3 лева за литър.
Най-уязвимите от повишението са хора с ниски доходи и болни. Любка Мечкова разказва, че след съкращение получава минимално обезщетение от бюрото по труда и като пациент с автоимунно заболяване, чийто лекарства не се покриват от здравната каса, „оцеляването е много трудно“. Държавната мярка за еднократно подпомагане с 20 евро на човек бе посрещната с почти единодушно възмущение и оценки като „тотално безсмислено“ и „подигравка“. Възникват и съмнения за справедливото разпределение: „Как ще определят реалните доходи на хората…“, пита една от анкетираните, а Севастиян Салимов допълва, че парите „няма да стигнат определено до адресатите“.
Сред предложенията за решение преобладава призивът за устойчиво повишаване на доходите. Асен Петров казва: „Проблемът, това е заплатата. Заплатата ако се вдигне, мисля, че всичко ще е окей“. Други обсъждат промени в поведението — повече ходене пеша или използване на електрически тротинетки — но реалните възможности са ограничени за хора, които живеят далеч от града или чиято работа изисква автомобил. Димитър Колев, който живее на 18 километра от Пловдив, посочва, че в неговото населено място няма транспорт до града и „разчитаме изцяло на автомобилите си“. Идеята за електромобил бе коментирана, но бе отбелязано, че поскъпването на тока може да обезсмисли този избор.
За част от гражданите градският транспорт остава решение — една анкетиранa жена посочва, че цената в Пловдив „не е променена от 2015 година… Беше 1 лев, продължава да е левче“. Някои виждат крайните варианти в търсене на работа в чужбина или в завръщане към по-прости средства за придвижване; един от разговорите завършва с усмивка и реплика „Конче, магаре, колебая се нещо. Да видим“. Анкетата показва, че за мнозина еднократните помощи са недостатъчни и че очакванията са насочени към по-трайни решения за доходите и достъпността на транспорта.