Много хора спират да говорят, дори когато са сигурни в становището си, и често прибягват до извинения или уверения, че може би притесняват другите. Текстът предлага конкретни техники за намаляване на този навик: смяна на автоматичните „извинявай“ с изрази на благодарност, които променят позицията от виновност към уважение към времето на събеседника. Като пример се посочват формулировки като „Благодаря ти за търпението“ и „Благодаря, че ме изслуша“, които звучат по-уверено и запазват яснотата на посланието.
За постепенна промяна е препоръчително да се започне в нискорискови ситуации и да се тренира изказването на лични предпочитания по теми с по-малко напрежение. Подходящи практически упражнения включват споделяне на мнение за книга или статия пред приятели или колеги в неформална обстановка. При изразяване е полезно да се използват изречения, които маркират субективността, например „Аз го виждам по различен начин“ или „Моето усещане е, че…“, което намалява вероятността от ескалация на конфликта и прави разговора по-лесно управляем.
Осъзнаването, че мнението е лична гледна точка, е ключов елемент във възстановяването на увереността. Мнението не е задължително да бъде правилно, за да има стойност, а различните гледни точки обогатяват обсъжданията. Когато се появи навикът да се казва „извинявай“ по инерция, следва да се направи пауза и да се прецени дали действително е причинено вредно действие; при липса на такова продължете без извинение. Последователната употреба на тези стратегии води до по-висока самооценка и до по-голямо уважение от околните.