Национална агенция за приходите (НАП) внедрява система с изкуствен интелект във всичките си структурни звена. Проектът се реализира в сътрудничество с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от мярката „Интегриране на технологии с използване на изкуствен интелект за целите на автоматизиране на процесите по предоставяне на информация и изготвяне на отговори на запитвания към гражданите и бизнеса“ и от Стратегическия план на НАП за 2026–2030 г. След успешен пилотен период системата е преминала във фаза на разширено ползване и в нея са включени Централното управление и служители от седемте териториални дирекции.
Решението е позиционирано като иновативна стъпка за прилагане на AI в държавната администрация. Системата интегрира нормативни и вътрешноадминистративни документи, както и актуални външни официални източници, което позволява по-бързо и по-точно генериране на отговори на запитвания от граждани и бизнес. Уникалността на проекта се свързва с използването само на отворени модели, разработени от INSAIT, включително BgGPT, които са адаптирани към изискванията за прецизност на терминологията и задълбочено разбиране на българската правна рамка.
По данни от проекта, системата надвишава производителността на платените решения на водещи световни компании за конкретните административни задачи. Като следваща фаза са предвидени редица специализирани казуси и интегриране на технологията във вътрешните процеси и информационни системи на агенцията в сътрудничество с „Информационно обслужване“. Очаква се ежедневна и пълноценна употреба от над 7 000 служители на НАП, което ще разшири приложението на BgGPT в административните дейности и обслужването на външни потребители.
Проектът е включен в по-широка инициатива на INSAIT за осигуряване на суверенитет на България в областта на изкуствения интелект и предвижда внедряване на национални езикови модели в ключови институции. НАП е първата административна структура, която масово въвежда BgGPT в своята работа. Разработването и експлоатацията на моделите в контролирана институционална среда върху собствен хардуер е посочено като отговор на риска от изтичане на данни и като стъпка към устойчив AI суверенитет, която допринася и за европейската цел за стратегическа автономия в тази област.