90-годишна лекарка от Пловдив продължава да консултира, но не може да покрие лечението си

На 90 години д-р Величка Младенова от Пловдив продължава да консултира пациенти по телефона, въпреки че след операция на тазобедрената става е ограничена в придвижването и все още е предимно в леглото. Тя разказва, че почти ежедневно получава обаждания за медицински съвети и подкрепа. Интервенцията е била успешна, но възстановяването изисква постоянна рехабилитация и лекарства, чиито разходи тя не може да покрие сама. По собствените ѝ думи пенсията ѝ е 424 евро, за операцията било нужно да бъде взет заем, а настоящите процедури са ограничени до посещения от рехабилитатор веднъж седмично.

Д-р Младенова завършва медицина през 1960 г., едновременно завършвайки обучение във Военната академия и получавайки военно звание капитан; през годините е била на военен отчет и е извиквана на консултации като запас. Най-продължителният ѝ стаж е в Белозем, където в продължение на 12 години ръководи болницата и вътрешно отделение, дежурства и посещения на пациенти извън лечебното заведение. Тя спомня, че през този период е ползвала едва един следобед и една нощ почивка, а често е пътувала пеша или с каруца до болни в околните села.

Сред професионалните ѝ постижения са организираните кръводарителски кампании: още на 25-годишна възраст успяла да привлече около 2 000 души, а в следващите десет години инициативите ѝ осигурили общо около 10 000 литра кръв. За тази дейност била отличена със сребърен медал и признание от Българския червен кръст. В спомените ѝ остават и конкретни случаи на спасяване на пациенти, включително деветмесечно бебе с тежка двойна бронхопневмония, което било лекувано на място и възстановено благодарение на личните посещения и назначено лечение.

Професионалният път на лекарката включва и международна работа в Алжир, където прекарала две години като координатор на българска медицинска мисия и поемала отговорност за холерно отделение с 60 легла. Тя описва този период като изключително интензивен, когато при нея пристигали пациенти от големи райони, включително от Сахара, и отбелязва „Не допуснах един да умре от холера“. В дома ѝ винаги е имало място за хора в нужда — тя е приютила студент от Нигерия за шест години и е подпомагала други млади хора по време на обучението им. Съветът ѝ към младите лекари е да се отнасят с човечност, да изслушват и да не позволяват пациент да напусне кабинета огорчен.

Сега тя самата е в позицията на пациент и желанието ѝ е да възвърне подвижността си и да продължи да бъде полезна. Д-р Младенова призовава за повече лекари, които да работят с отдаденост и безвъзмездно, и споделя, че историята ѝ да послужи за пример. Ако някой желае да окаже помощ, може да се свърже с редакцията, която съдейства за организиране на подкрепа.