На 8 май православният календар отбелязва ден в памет на апостол и евангелист Йоан Богослов и на преподобни Арсений Велики. Йоан е представян като син на Зеведей от семейство рибари до Галилейското езеро; заедно със своя брат Яков е призован от Иисус Христос да бъде сред най-близките Му ученици. В традиционните разкази той присъства на ключови евангелски сцени, стоял е до Христос по време на Тайната вечеря и след разпятието е получил грижата за Богородица. На него се приписва авторството на Четвъртото евангелие, което се отличава с богословска символика и духовна дълбочина.
Преподобни Арсений Велики е описван като бивш придворен с високо образование, който след духовно прозрение се отказва от светския живот и се оттегля в египетската пустиня. Там той води строг аскетичен живот — практикува мълчание, смирение и усилено духовно усъвършенстване, като става пример за отшелнически подвиг и вътрешна дисциплина. Неговият живот и избор за отшелничество са част от причините за почитането му на същата дата, а подвизите му се предават в народната памет като образец на духовна решимост и отдръпване от материалното.
Народната традиция свързва празника с ред повели и забрани, които се спазват като начин за опазване на семейния и обществен ред. Вярва се „да не се карат хората, да не се използват обидни думи и да не се разпространяват клюки или измами“, посочват преданията; смята се също, че „не е добре да се дава или взема хляб и сол назаем“, защото това може да доведе до недоимък и финансови затруднения в дома. Вярващите се обръщат към св. Йоан Богослов с молитви за здраве, облекчение при болести, помощ в трудни обстоятелства и за хармония в семейството, като този ден се използва за духовно утвърждаване и запазване на семейните традиции.