На 20 август православната традиция отбелязва имен ден на носещите името Самуил и неговата женска форма Самуила. Името се тълкува като „измолен от Бога“ и в библейския разказ се отнася до пророк, който има централна роля в прехода от съдийството към царството. Самуил е описван като този, който помазва царете и им дава власт, а празникът на 20 август припомня тази роля и значението на името в религиозния и културния контекст.
Според преданието Самуил е син на Елкана от града Рама; неговите майки са Ана и Фенана. Ана дълго време била бездетна и се молела упорито за син, като обещала да го посвети на Бога. Молитвата ѝ била изпълнена и детето, наречено „Измоленият от Бога“, бил оставен да расте в храма при първосвещеника Илий. С възрастта у момчето се проявили дарби за пророчество и наставничество, което постепенно го утвърдило като водеща духовна и обществена фигура сред израилтяните.
Като възрастен Самуил ръководи народа, поучава го да се покае и е избран за съдия и началник по желание на народа. Под негово ръководство израилтяните били освободени от двадесетгодишното филистимско владичество, а управлението му е описано като мъдро и справедливо. По-късно той поставя синовете си за съдии, но те не следват неговия пример и са обвинявани в корупция. Недоволни старейшини искат цар; Бог посочва за цар Саул, син на Кис от племето Вениамин. След като Саул се отклонява от наставленията, Бог избира Давид, помазан от Самуил; пророкът умира в дълбока старост и е погребан в Рама.