На 26 октомври православната църква и българите почитат Димитровден в чест на свети Димитър Солунски. Роден през III век в Солун, свети Димитър бил градски управител, който открито защитавал християнската вяра, заради което претърпял мъченическа смърт. Той остава като закрилник на Солун и християнската общност.
Димитровден се свързва с народни вярвания – от този ден започва зимата, а свети Димитър, според легендата, язди червен кон, от чиято бяла брада падат първите снежинки. Във фолклора той е брат на свети Георги, като двамата си поделят годината – зимата за Димитър и лятото за Георги.
На Димитровден се изпълнява обичаят „полазване“ – първият гост на този ден символизира плодородието и успеха през годината. Началото на празника се свързва с период на годежи и сватби, а именниците Димитър, Димка, Митко и други посрещат гости с традиционни ястия като курбан, гювеч и тиква.
Празникът е също така ден за ковачи, техници и инженери и е обявен за празник на градове като Сливен и Видин, където се провеждат тържества.